Неясен стремежПубликувано в: Драматични
Нощ.
Луна.
Звезди.
Неясен силует.
Безброй звезди.
Любов!
Желание!
Страст!
Тъмнина.
Тишина.
Късен час.
Тръгваш.
Бягаш.
Но къде?
Търсиш път.
Намираш ли го?
- Не!
Викаш!
Ехо!
Пак крещиш!
Знаеш всичко!
Но грешиш!
Мъка.
Сълзи.
Плачеш!
Виждаш пропаст.
Скачаш?!
Страх.
Терзания.
Копнеж.
Празнота.
Неясен стремеж
Спираш.
Гледаш.
Тъмен мрак.
Искаш да летиш!
Но как?!
Пееш песен.
Нямаш глас.
Искаш мощ!
Искаш власт!
Нямаш сили!
Нямаш разум!
Очи пълни!
Мисли празни!
Изведнъж - проблясък.
Някакъв кураж!
Но уви - лъжи.
Всичко е мираж!
Падаш!
Ставаш.
Продължаваш!
Искаш радост - мъка получаваш!
Търсиш обич!
Ала мразиш!
Болка скрита във сърцето пазиш.
Търсиш изход!
Търсиш край!
Но къде е началото?!
Не знаеш! Молитви.
Надежди. Търпение.
Намираш вратата - твоето спасение.
Ключ!
Вземи го!
Бягай!
Спаси се!
Тръгваш!
Спираш!
Двоумиш се!
Навярно търсиш нещо!?
Но какво?!
Или чакаш някой?!
Но кого?!Коментари (2) 14.08.2008. 21:31 Пукнатата ВазаПубликувано в: Други
Във вазата ми пукнатина
при удар от ветрило се яви
над нея бързо то премина
и никой даже шум не долови
Но тази сякаш лека рана
разяждайки кристала ден след ден
да го дълбае не престана
догдето той накрая бе сломен.
Пресъхна пукнатата ваза
без капка вехнат клетите цветя
но никой туй не забелязва
не пипайте!Пропукана е тя!
Понякога ръка любима
докосва нежното сърце едва
повяхва сякаш в люта зима
цветът на любовта подир това
Сърцето здраво уж остава
ала потайна рана го гнети
нараства болката тогава
разбито е,не го докосвай ти.Коментари (0) 14.08.2008. 21:15 Три клечки кибритПубликувано в: Любовни
Три клечки кибрит – една подир друга запалени
в мрака.
Едната – за да погледна цяло лицето ти.
Втората – за да погледна очите ти.
Третата – за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това – за да си спомня всичко,
когато до мен те притискам.
ЖАК ПРЕВЕРКоментари (0) 14.08.2008. 21:14 Едно тъжно момче:(Публикувано в: Драматични
Родил съм се тъй отдавна, че сякаш съм на 50, а не е така! Съдбата моя е зловеща, и капка радост в очите ми не блясва,понеже самотата отвътре ме изяжда и, няма нито стрък надежда за моето спасение.
Може ли някой такъв живот да живее, може ли всеки ден насила да се смее....?
Зад дебелата "маска" на мойто лице, се крие едно бедно, самотно сърце. Трудно ми е но, признавам не мога повече така, не мога всеки ден, да крия моята тъга!
Нима аз нямам право в тоз живот на капчица Любов, нима не мога да намеря така желаната утеха? Защо все за мен никой не пита, защо приятели за мене няма,защо всичко до сега продължава, да е само измама?
Боли ме от всичко това, боли и силата в мен се изпива, как на пред да продължа?
На плещите си нося аз съдбата на "мъченик", не искам това тежко бреме, не заслужавам да страдам така жестоко с години наред,сякаш живея в измислен кошмар, сякаш Господ ми удря шамар, след шамар....?
Плакал съм стотици пъти,плаках толкова,че вече не мога.....и сега се опитвам, но сълзите вече ги няма, а само тих стон от незаслужена мъка.
Никой не знае какво е това да си само на 16г. и да си самотен,отритнат от съученици и другари, без приятелка без любов.
Така бързо и неусетно отминаха, най-сладките ми детски години, всичко беше един черен облак, САМОТА!!!
Историята още се пише, нещата продължават своя ход, изминаха още години, от момче се превърнах в Мъж, но в Любовта не сполучих нито веднъж....?
На 17г. бях красив абитюрент с дама, но без гадже...?
На 18г.ме искаха войник, но как се ходи в казарма щом знаеш, че навън никой те не чака...?
На 19г.бях напълно съкрушен и объркан, не можех да приема още суровите правила на живота в самота...?
На 20г. да поне от тогава помня нещо хубаво, взех си шоф.книжка от първия път, а след това застой и дълбока депресия,която ме наведе на мисълта да направя нещо ужасно,нещо фатално.... (но се спасих)
На 21г. красиви мигове от моя рожден ден,мигове на чиста радост и невинна обич, а по късно и единствената ми любов до сега, беше сладка, но толкова кратка......
На 22г. още страдах по нея, още не можех болката от раздялата да преодолея.
На 23г. нищо не случи с мен и тогава,нищо не успях да получа след хиляди опити, сякаш съм стар изоставен куфар на някоя пуста и безлюдна гара...?
На 24г. това беше най-мрачната ми година, изпълнена с много болка и много тежки премеждия, година която не искам да си спомням никога вече!!!
В наши дни съм вече на 25г. реших да замина в чужбина, реших да потърся колкото се може, по надалеч моето спасение.
Тогава повярвах, че може би надежда и за мене ще има, и че любовта за мене не е тъй недостижима...?
Сега съм отново у дома, в моя малък град. Но виждам, че всичко е изчезнало и променено, виждам как никой тук си нямам и как започвам геройски отново с надежда в душата и сърцето да открия своята истинска любов, да преобразя света за себе си и да стана НОВ!!!
Ако някой, иска да разбере света на тъжното момче да ми пише на е-майл:npeshev45@yahoo.com после може да разменим и скайп!Коментари (1) 12.08.2008. 21:31 Божури и незабравкиПубликувано в: Любовни
Познаваха се едва от няколко часа. Той - малко над трийсетте, тя малко под тях. Той трябваше да предаде по нея пакет за свой познат отвъд океана. Тя само посредничеше. Работа за пет минути, но вече два от общо трите часа, които й оставаха до самолета, не можеха да намерят никаква основателна причина да се разделят. Сега, точно шейсет минути преди полета, стояха в ъгъла на кафенето в залата за изпращачи, пиеха по трето кафе и мълчаха. Бяха изчерпали всички теми, които могат да поддържат разговора между двама непознати. И мълчанието вече започваше да става неприлично. Малката масичка между тях беше отрупана с празни пластмасови чашки, придобили най-неочаквани форми от дълго въртене из ръцете им. Бъркалките за кафе бяха отдавна натрошени на най-малките възможни парченца, празните пакетчета захар измайсторени на фунийки и миниатюрни корабчета.
Хрумна му, че от тази маса става добър редимейд-обект или, да го кажем, инсталация, която би кръстил "Апология на притеснението" (пластмасови чашки за кафе, бъркалки, празни пакетчета захар, бяла масичка). После му се стори глупаво и реши да премълчи. "Това, което се премълчава, се превръща в счупени бъркалки и смачкани чашки", изведнъж каза тя. Той си помисли, че никога вече няма да срещне друга такава жена, която да чете мислите му и с която би искал да остане до края на живота си в това кафене. Сепна се, че е употребил, макар и наум фраза като "до края на живота си".
- Хайде да си поговорим - каза тя, макар че два часа не бяха млъквали.
Оставащият час беше прекалено малко време, за да се профука в заобикалки и майсторене на корабчета. Но тъй като той не започваше, тя просто каза:
- Трябва да приемем, че понякога хората буквално се разминават.
- Иронията е, че го разбират тъкмо когато се срещнат - каза той.
- Сигурно е имало начин да се видим и преди. Живели сме толкова време в един и същи град. Не може да не сме се разминали на някой светофар.
- Щях да те забележа - каза той.
- Обичаш ли я? - попита тя.
- Обичаш ли го? - попита той.
Бързо се съгласиха, че няма никакво значение и никой не им е виновен.
По-късно той нямаше да може да си спомни на кой пръв му хрумна тази спасителна (както мислеше тогава) идея да си измислят общи спомени, да съчинят целия си живот отпреди да се познават и след това. Плах опит да си отмъстят на случая, който безмилостно ги беше събрал замалко само за да ги размине. Имаха на разположение 50 минути.
- Помниш ли - започна той, - като ученици живеехме на една и съща улица. Пусках ти тайно в пощенската кутия всяка седмица по един станиолен пръстен от бонбони "Лакта".
- Аха - каза тя, - значи ти си бил този. Баща ми винаги ги намираше първи и подозираше, че някой побъркан обожател от квартала праща годежни пръстени на майка ми. Излиза, че са били за мен.
- За тебе бяха - каза той.
- А ти помниш ли - подхвана тя, - когато в последния курс на университета заминахме само двамата на оня манастир. За първи път отивахме някъде сами. В хотела нямаше свободни стаи и ни сложиха да спим в една от килиите на монасите. Беше много студено, а леглото - твърдо. Хвана ме малко страх. След всеки път се кръстех тайно от тебе. Пет пъти се прекръстих онази нощ.
- Шест, каза той. И мен ме беше страх. А помниш ли, когато после дойде да живееш при мен. Майка ти каза, че ще се откаже от теб чрез "Държавен вестник", защото не искала да има незаконни внучета.
- Помня - каза тя. - И без това не можех да имам деца.
На това място тя се умълча. Той хвана ръката й за пръв път, откакто се познаваха. Съвсем леко, утешително.
- Нищо - каза той. - А помниш ли, когато си счупих крака. Бях вече на 48, бачках като луд и този месец в къщи ми се стори истински рай. Ти също си взе отпуска, дори ги заплаши, че ще си счупиш ръката, ако не те пуснат. И цял месец не си показахме носа навън.
- А когато на следващата година ми откриха оня тумор... Ти беше прочел отнякъде, че смехотерапията лекува от рак и две седмици непрекъснато ми разказваше вицове, за да се смея. И досега се чудя, откъде ги намираше. Беше толкова уплашен и мил. Тогава май съвсем ти побеля косата. И всеки ден ми носеше божури и незабравки.
- Слава богу, че се оправи. Какво щях да правя без теб.
В това време приканиха всички пътници за Ню Йорк да се насочат към терминала за излитане. Мълчаха не повече от минута. После тя се изправи и каза, че трябва да тръгва. Той взе куфара й и двамата тръгнаха. Преди да премине паспортния контрол, тя се обърна и го целуна много дълго. Като за последно, помисли си той, макар никога преди това да не е имало първи път.
Половин час по-късно той се обърна и тръгна. Почувства се страшно остарял, с мъка движеше краката си. Нарочно затвори очи, когато минаваше през вратата с огледално стъкло на изхода, за да не види в отражението внезапно побелялата си коса и прихлупените си, вече старчески рамене. С всяка крачка разбираше все по-ясно, че няма да може да се върне у дома при непостижимо младата си жена. И никога не би могъл да й разкаже какво е правил през тези петдесет години, докато го е нямало.Коментари (0) 07.08.2008. 20:24 ПРИКАЗКАПубликувано в: Любовни
Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?Коментари (3) 07.08.2008. 20:21 СамотаПубликувано в: Други
Все чакам някой да ме навести,
да ми потропа денем, пък и нощем
и да ми каже тихичко: "Прости,
забравих те... Ти жив ли си все още?"
Все чакам... Но напразно! Само тя
все още ме спохожда, зла и страшна,
така наречената "Майка Самота".
И като кучка по вратата дращи.
А беше време, кьорав и сакат
на моята трапеза пи и яде,
бездомен спа на моя твърд креват...
Събуди се. И първи ме предаде.
Какво да му се сърдя? И с уста
от люта злост защо да го проклинам?
От времето на Юда и Христа
предателството е било поминък.
Все чакам... Никой... Ни дявол, ни бог...
И само репей с азбука от вятър
вратата ми изписва с некролог:
"Живя, но се помина с Добротата!"...Коментари (0) 07.08.2008. 20:13 ИНТИМНОПубликувано в: Любовни
Не ме допускай толкоз близо ти
До себе си, щом искаш да съм влюбен
Ех, вярно е, даленото гнети
но за това пък близкото погубва!
Щом искаш да съм тво, далеч ме дръж -
Далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива отведнъж
Разбулиш ли я, видиш ли я гола.
Дори една "Мадона" от Рембранд
Погледната от близичко е грозна
И целия и гений и талант
Е в нейната далечна грациозност.
Дори земята, таз, околовръст,
Която отдалеч е рай вълшебен
Отблизо ти се вужда буца пръст -
Пръст, във която ний сте легнем с тебе…
Д. ДамяновКоментари (0) 06.08.2008. 23:34 ФинлиПубликувано в: Любовни
- Кой хлопа в този късен час?
- Аз хлопам. - каза Финли.
- Върви си! Всички спят у нас.
- Не всички. - каза Финли.
- Не зная как си се решил.
- Реших се! - каза Финли.
- Ти май си нещо наумил!
- Май нещо. - каза Финли.
- При мен да дойдеш туку виж.
- Да дойда! - каза Финли.
- До утре ти ще престоиш.
- До утре. - каза Финли.
- При тебе ако дойда вън.
- Ела де! - каза Финли.
- Нощта ще минеме без сън.
- Ще минем. - каза Финли.
- Веднъж да минеш моя праг.
- Да мина. - каза Финли.
- И утре знам, ще хлопаш пак!
- Ще хлопам! - каза Финли.
- Ще ти отворя, ала чуй!
- Отваряй! - каза Финли.
- Ни дума никому за туй!
- Ни дума. - каза Финли.
Р. Бърнс
#Ф#Коментари (2) 04.08.2008. 14:46 РаЗпЛаКаНиТе Ти ОчИПубликувано в: Любовни
ВиДяХ тЕ,
тИ СеДеШе СаМ,
ПоГъЛнАт В МрАкА.
Аз Те ГлЕдАх ,
Но Не СмЕеХ Да Те ДоБлиЖа .
СеДяХ Си ТиХо ОтСтРаНи
И С тВоИтЕ кАпЕхА И мОиТе СъЛзИ.
И ПоГлЕд СвеЛи ДваМаТа С ТЕб ,
сЕдЯхМе КрОтКо В ТишИнАта.
НикоЙ Не ПоСмЯ На ДруГиЯ Да ПрОгОвОри...
....Коментари (0) 17.07.2008. 10:06 садисткаПубликувано в: Известни личности
ti me nqma6 za ni6to,az samo ni6to za teb,ala az te obi4am,ti si moqt kasmet!6te te gramna lubimi s pistoleta si nov posle sedem godini 6te leji6 v "Pirogov"!a pak 6tom te izpi6at 6te napravq tova:6te izpusna iutiq varhu tvoita glava!posle v bolnica o6te mesec 2 6te leji6,6te izpadne6 vav koma ala 6te se spasi6!posle pak 6te izleze6-ala nova beda:pada 4anta s paveta varhu tvoita glava!moito ku4e te hape-ti 6te se razreve6!mnogo 6te te tormozq dokato ne umre6!!!
moje da me namrazi6,ala nqmam vina!ti tova zaslujava6 dano pukne6 v kalta(laina)!Коментари (3) 11.07.2008. 20:05 ОДА ЗА ЕБАНЕТОПубликувано в: Еротични
ОДА ЗА ЕБАНЕТО
От рая наш’те прадеди
Изгонил Господа свети,
Защото Ева и Адам,
Без капчица дори от срам,
Ебяли се безспирно, страстно
За туй им стана Рая тясно.
И от тогава до сега
Навсякъде, навред в света
Ебането се най-почита,
Но прави се не тъй открито.
Ебе се всичко живо днес –
В това е нашия прогрес,
Защото няма ли ебане,
Земята сигурно ще стане
Пустиня, тъжна и безлюдна.
Ебането е радост чудна
За всекиго – жена и мъж.
Поебне ли човек веднъж,
Запалва се за цял живот,
Зарязва име и имот
И във ебането намира
Живецът що го импулсира.
Ебат се старци и старици,
Едва напъпили дечица;
Ебат се женени, ергени;
Ебе си младо и зелено;
Ебат се учени и прости;
Ебат се свои, чужди, гости;
Ебат се всички поколения ,
Без оглед на съсловни мнения,
Във случая е без значение
Общественото положение.
И всеки – мъж или жена,
От най-предревни времена,
Все търси да се поебе,
Това известно е добре.
Щом имаш кур корав и здрав,
Щом още го навирваш прав,
Ти много, много не подбирай,
Във путка всяка го завирай!
Народът с право е казал,
Кат стината е проумял –
Каквато е и на царица,
Такава има магарица.
В ебането жените всички –
От бабичка до ученичка,
Еднакви са. За жалост пичка
Те имат само по едничка.
Но теб това да не смущава,
Без много да ги увещаваш,
В гъза еби ги ти наред,
В устата дай го за минет!
Еби където да си ти!
Каквото падне наеби!
Еби ти болни и сакати!
Еби роднини и познати!
Еби мъже, жени – наред!
Еби отзад, еби отпред!
Еби във путки, гъзове,
В усти, в уши, между ръце!
Кат няма кура где да топнеш,
Еби различни ти животни!
Щом путката ти е узряла,
За курец щом е закопняла,
Без бавене се наеби,
Със хуй надървен начеши!
Сърбежът временно ще мине,
Но жадно скоро тя ще зине
И кур пак ти й намери
И путката си усмири.
Поебвай се ти денонощно,
А путката щом иска още,
Ти никога не й отказвай,
Със сперма я редовно смазвай!
Еби се с кучета и котки,
Със птици и животни кротки!
Еби се с който ти попадне!
Еби се всякога – по пладне,
И сутрин, вечер, ката ден!
Еби се с всеки кур вдървен!
Навсякъде еби се ти –
И на открито под звезди,
И на закрито, във морето,
Къде поиска ти сърцето!
В гъза еби се, във устата,
Помежду нянките, бедрата,
Навсякъде къде ти хрумне,
Дори със кур еби се гумен!
Ебете се за настроение!
Ебете се за вдъхновение!
Ебете се със настървение!
Ебете се за развлечение!
Ебете се с въображение!
Ебете се за утешение!
Ебете се с опиянение!
Ебете се за повишение!
Ебете се с ожесточение!
Ебете се за опрощение!
Ебете се без опасения!
Ебете се без угризения!
Ебете се за отмъщение!
Ебете се за облекчение!
Ебете се без размишления!
Ебете се без притеснения!
Ебете се за забавление!
Ебете се със разярение!
Ебете се до помрачение!
Ебете се за ободрение!
Ебете се до изнурение!
Ебете се във упоение!
Ебете се до вцепенение!
Ебете се дори в движение!
Ебете се със повторения!
Ебете се без ограничения!
Ебете се за развлечение!
Ебете се за извинение!
Ебете се за успокоение!
Ебете се до умопомрачение!
Ебете се за “Бог да прости”!
Ебете се дори през пости!
Ебането е Божи дар –
Весден ебете се със жар!
Чрез ебънта живота сив,
Прекрасен става и красив.
бай СтоянКоментари (3) 11.07.2008. 16:32 СтИхОтВоРеНиЕ За МоМчЕтО КоЕтО ОбИчАмПубликувано в: Любовни
СеГа КаТо Те ВиДя
и ОтНоВо НеЩо СтАвА с Мен.
НеЩо СиЛнО Ме ИзГаРя ,
А ПоГлЕдЪт Ти е ТаКа СтУдеН.
ПрЕдПоЛаГаМ чЕ И аЗ Те НарАнИх,
Но НяМаХ СмЕлОсТ дА СъМ с ТеБ!
ВеЧе дОрИ Не Си ГоВоРиМ,
Но ПоГлЕдЪт Ти тЕ ИзДаВА...
и Ти Не Си ЗаБрАвИл
тОвА МежДу НаС!
И ВъПрЕкИ че СаМо С ПОгЛеДи
НиЕ сИ гОвОрИМ...аЗ зНаМ,
Че ПоМнИш ВсИчКо МежДу НаС!
ЗнАм ЗаЩоТо И Аз Го ПоМнЯ,
ПоМнЯ ВсЕкИ миГ И вСеКи ЧаС.
Да,КъСнО Е в СпОмЕнИте
да Се ВрЪщАм,Но Не МоГа
тЪй Да Те зАбРавЯ
И На ЗаДнА СтРаНиЦа Да Те ОсТавЯ!!!!!Коментари (0) 05.07.2008. 10:12 \"Moon River\"- BREAKFAST AT TIFFANY\'SПубликувано в: Други
Moon River, wider than a mile,
I'm crossing you in style some day.
Oh, dream maker, you heart breaker,
wherever you're going I'm going your way.
Two drifters off to see the world.
There's such a lot of world to see.
We're after the same rainbow's end--
waiting 'round the bend,
my huckleberry friend,
Moon River and me.Коментари (0) 15.06.2008. 10:43 Раздяла с родното училищеПубликувано в: Ученически
Звънецат пак удари,но не беше както преди той беше звънеца на последните ми дни в родното училище.Учителката пак започна всички да брои но беше по различна от преди всички бяхме тук с усмихнати лица и весело си приказвахме.Класната ни тъй добра бележницит ни подаде тя и каза някои тъжни слова от които целият клас се разрева.Беше настъпил момента в които ще си тръгнем ние от тук нашето родно училище тогава всеки цвете подари на любимата ни госпожа и прегърнтахме я за последен път.На входа на училището ние извикахме: Урааа да живее училището ни Найден ГеровКоментари (0) 11.06.2008. 23:05 ЛюбовПубликувано в: Любовни
Незнам с какво ме завладя
накара ме да разбера
смисъла на любовта
и нейната безмилостна игра.Коментари (0) 03.06.2008. 23:38 |
