Неясен стремежНощ.
Луна.
Звезди.
Неясен силует.
Безброй звезди.
Любов!
Желание!
Страст!
Тъмнина.
Тишина.
Късен час.
Тръгваш.
Бягаш.
Но къде?
Търсиш път.
Намираш ли го?
- Не!
Викаш!
Ехо!
Пак крещиш!
Знаеш всичко!
Но грешиш!
Мъка.
Сълзи.
Плачеш!
Виждаш пропаст.
Скачаш?!
Страх.
Терзания.
Копнеж.
Празнота.
Неясен стремеж
Спираш.
Гледаш.
Тъмен мрак.
Искаш да летиш!
Но как?!
Пееш песен.
Нямаш глас.
Искаш мощ!
Искаш власт!
Нямаш сили!
Нямаш разум!
Очи пълни!
Мисли празни!
Изведнъж - проблясък.
Някакъв кураж!
Но уви - лъжи.
Всичко е мираж!
Падаш!
Ставаш.
Продължаваш!
Искаш радост - мъка получаваш!
Търсиш обич!
Ала мразиш!
Болка скрита във сърцето пазиш.
Търсиш изход!
Търсиш край!
Но къде е началото?!
Не знаеш! Молитви.
Надежди. Търпение.
Намираш вратата - твоето спасение.
Ключ!
Вземи го!
Бягай!
Спаси се!
Тръгваш!
Спираш!
Двоумиш се!
Навярно търсиш нещо!?
Но какво?!
Или чакаш някой?!
Но кого?!Коментари (5) 14.08.2008. 21:31 Едно тъжно момче:(Родил съм се тъй отдавна, че сякаш съм на 50, а не е така! Съдбата моя е зловеща, и капка радост в очите ми не блясва,понеже самотата отвътре ме изяжда и, няма нито стрък надежда за моето спасение.
Може ли някой такъв живот да живее, може ли всеки ден насила да се смее....?
Зад дебелата "маска" на мойто лице, се крие едно бедно, самотно сърце. Трудно ми е но, признавам не мога повече така, не мога всеки ден, да крия моята тъга!
Нима аз нямам право в тоз живот на капчица Любов, нима не мога да намеря така желаната утеха? Защо все за мен никой не пита, защо приятели за мене няма,защо всичко до сега продължава, да е само измама?
Боли ме от всичко това, боли и силата в мен се изпива, как на пред да продължа?
На плещите си нося аз съдбата на "мъченик", не искам това тежко бреме, не заслужавам да страдам така жестоко с години наред,сякаш живея в измислен кошмар, сякаш Господ ми удря шамар, след шамар....?
Плакал съм стотици пъти,плаках толкова,че вече не мога.....и сега се опитвам, но сълзите вече ги няма, а само тих стон от незаслужена мъка.
Никой не знае какво е това да си само на 16г. и да си самотен,отритнат от съученици и другари, без приятелка без любов.
Така бързо и неусетно отминаха, най-сладките ми детски години, всичко беше един черен облак, САМОТА!!!
Историята още се пише, нещата продължават своя ход, изминаха още години, от момче се превърнах в Мъж, но в Любовта не сполучих нито веднъж....?
На 17г. бях красив абитюрент с дама, но без гадже...?
На 18г.ме искаха войник, но как се ходи в казарма щом знаеш, че навън никой те не чака...?
На 19г.бях напълно съкрушен и объркан, не можех да приема още суровите правила на живота в самота...?
На 20г. да поне от тогава помня нещо хубаво, взех си шоф.книжка от първия път, а след това застой и дълбока депресия,която ме наведе на мисълта да направя нещо ужасно,нещо фатално.... (но се спасих)
На 21г. красиви мигове от моя рожден ден,мигове на чиста радост и невинна обич, а по късно и единствената ми любов до сега, беше сладка, но толкова кратка......
На 22г. още страдах по нея, още не можех болката от раздялата да преодолея.
На 23г. нищо не случи с мен и тогава,нищо не успях да получа след хиляди опити, сякаш съм стар изоставен куфар на някоя пуста и безлюдна гара...?
На 24г. това беше най-мрачната ми година, изпълнена с много болка и много тежки премеждия, година която не искам да си спомням никога вече!!!
В наши дни съм вече на 25г. реших да замина в чужбина, реших да потърся колкото се може, по надалеч моето спасение.
Тогава повярвах, че може би надежда и за мене ще има, и че любовта за мене не е тъй недостижима...?
Сега съм отново у дома, в моя малък град. Но виждам, че всичко е изчезнало и променено, виждам как никой тук си нямам и как започвам геройски отново с надежда в душата и сърцето да открия своята истинска любов, да преобразя света за себе си и да стана НОВ!!!
Ако някой, иска да разбере света на тъжното момче да ми пише на е-майл:npeshev45@yahoo.com после може да разменим и скайп!Коментари (2) 12.08.2008. 21:31 |
