AKO BJAX TE NAMERILТАРSIXTE OBI4 TARSIXTE tuk i tam kade li ne kak da te otkrija di mi znak isko6ava6 me silno i iskamte az misja za tebe ot rani zori 4ak do ve4er v glavata si mi ti ne jam ne pija duri i ne spja obi4amte mila varnise sega
prosti mi za vsi4ko koeto vidja prosti mi az molja s zjalata si du6a
naranixte az znaja no neiskax taka da me vidi6 sas druga tovae laja
ako bjaxte nameril ako bjax
6tjax da te imam do mene segaКоментари (1) 19.11.2008. 16:35 Заблуда!pak sam tajna i ot ochite mi se stichat salzi...otnovo zaradi teb! Tolkova mnogo te obicham.Ne vqrvashe,4e shte si otida nali?No ve4e ne izdurjah lajite,bolkata...Ne mojeh prosto da jiveq s tqh!Predi uspqvah,tragvah si,a posle se vrashtah.iskah da si ida po nai dobriq nachin,no prosto takav nqmashe...Nadqvah se che neshto shte se promeni,che oshte me obichash!ne iskah da se otkaja ot tova,koeto imah...tova 4e s teb bqh istinska za purvi put,bqh sebe si...A kolko bqh shtastliva samo...Ne bqh gotova prosto taka da kaja sbogom!no posle osaznah,che veche nqmam nishto...samo spomeni mi bqha ostanali i bolka...Ne iskah da si tragna,boleshe me,no veche ne vijdah smisul.Tragnah si,imah hilqdi prichini za tova!napravih go po nai gadniq nachin.taka che da ne me potarsish poveche,no i da ne me zabravish. Tragnah si,a me boleshe.oshte boli...tolkova me narani,a az oshte te obicham-ne se gordeq sas tova.Predi te mrazeh za tova,koeto mi prichini,no veche ne!sega se opitvam da razbera moje bi si sprql da me obichash ili prosto si se boql.No veche nishto nqma znachenie,dori oshte da me obicash...az si tragnah!Ne vqrvah,no go napravih i vupreki che oshte me boli,bolkata namalqva!Znam che edin den shte spre!Znam che kogato nqma smisal e po dobre da spresh,dori i da boli!Che kogato go nqma onova shtastie,koeto te kara da se usmihvash na vsichko,i bolkata e osnovnoto chuvstvo nishto veche nqma znachenie!Коментари (3) 30.09.2008. 23:19 Една красива история описана в римиВ мига когато те видях осъзнах , че ти ще бъдеш най - големия ми грях. И токаз със теб не исках аз, но влюбвах се без да се усетя пак. Незная как но бях с теб в онзи час напук на всичко и всички цункахме се пак. Аз проявих се като голяма бърборана , но теб страх не те хвана. Макар скрити от света си казвахме колко сме си липсвали през деня, нашепвайки си пак колко се обичаме сега и как никой нас не разбра.И пак всеки ми се мръщи и ме хока, защото втора сам била, но мен не ми пука, защото сам влюбена сега.Просто нямаше как принудих седа кажа край, но видях твоите две тъмносини очи обляни в сълзи и в този час озъзнах, че те обичам аз. Сега вече ти не ме обичаш ли въобще, някоя от все сърце. Но зная, че много те обичам и когато те видя в мен пламва неутолима страст и почвам да откачам аз !!!
Държа да отбележа , че това е мое произведение! Много се гордея с него, защото човека за когото е наустина го заслужава!
Съветвам всички да изливат своите емоции в нещо красиво като изкуството. Няма значение под каква форма е : писане, рисуване, танцуване, пеене или нещо друго което наистина Ви доставя удоволствие!Коментари (0) 11.09.2008. 01:46 отново те видяхотново те видях и цялата се разстреперих...загубих ума,дума всякаш грьм ме бе ударил !!!!!!Неискам винаги така да става ... още треперя,защо???Защото когато те видя и дьхьт ми и вси1ко и сьрцето спира.... Неискам да те виждам ... да чувам гласа ти дори ... неискам да ... ме боли ... обсебваш мислите ми ... как да те забравя?Плача.....тишина стоя и гледам в една точка .....защо защо ми влияеш така???нарани ме ...... бягаи ...мразя теееееееееееКоментари (2) 10.09.2008. 10:33 .... ;(когато те видя искам да бягам . ... .. неискам да чувам за тебе да мисля за тебе .... мразя се защото позволявам ти да ме обсебваш мразя се защото няма как да те забравя мразя се защото видя ли те болката се появява???мина дьлго време а ти си още тук в мислите ми се разхождаш ...а дори не сьм те пускала...бягаи бягаи надалече неискам да ме боли вече ..... видях те отново искаше ми се да те прегьрна ...гледах те скришом .... ;( искам да спра а немога с друг не сьм се чувствала така.. само се преструвам..... каква сьдба ...Коментари (0) 09.09.2008. 14:57 ода за женския гъзОда за женския гъз
Поетите от Омир още
та чак до Вазов в наши дни
възпяваха в безсънни нощи
все добродетелни жени.
Възпяват устните, косата,
гърдите като на коза,
възпяват ханша и бедрата,
ала забравят за гъза.
Жени, без гъз какво сте вие?
Кажете смело, без сръдня!
Не е то нещо да се крие,
ни само орган за пръдня.
Гъзът е нещо естетично
и кой не тръгва след жена,
която с крачки естетични
тъй смело си върти гъза?
Кажете още кой не зяпа,
кога жена се наведе?
Гъзът й, бялнат като ряпа,
с греховна сила го зове.
Не е ли вярно, че в кревата,
преди да почне любовта,
ни съблазнява нас жената,
като я хванем за гъза?
О, женски гъз, бъди прославен!
Надебелявай и цъфти!
Сърцата мъжки покорявай
и към съблазън ги води!!!
***************************************
Сери, когато грей луната!
Спокойно брой си ти лайната,
които като тънка прежда
гъзът ти кльощав произвежда...
***
Дрисках дълго под върбата.
С клон забърсвах морен гъз.
Жадно гледах как лайната
бавно тънат в мека пръст...
***
Горещите ти устни са солени -
навярно пак си правила минет.
Но аз ще продължавам да те шибам,
понеже съм простак, а не поет.
*********************************************
Пърдиада
(Пеньо Пенев)
Пърдете, братя, без стеснение,
не се измъчвайте от зор.
Защо ви е ограничение
там, дето нужен е простор?
Защо ви трябва да се стискате?
Пръднете си със силен глас,
със тон и тембър, както искате -
тенор, сопрано или бас.
Пърдете бавно, във анданте
или в алегро, в ритъм жив,
ту нежно, мазно, тип "глисанте",
ту рязко - във речитатив.
Пръднята е физиология
и рядък кавалерски жест.
Във нея няма демагогия,
а доблест, рицарство и чест.
По принцип тя е облекчение
в хранителния ни режим,
затуй без свян и притеснение
пърдете да се напърдим.
Пърденето е ценно качество
и имай винаги предвид,
че тя е здраво доказателство,
че нямаш ти апандисит.
Пръднята, братя, дар божествен е,
че само здравий гъз пърди,
а щом е гръмка и тържествена,
тя никак, никак не смърди!
Пръдни и ти веднъж в живота си,
госпожо, без да се срамиш!
Аз знам, че всяка нощ в леглото си
ти без стеснение пърдиш!
Пръдни със мен, приятел, здравата,
пръдни със мен във ритъм жив,
и виж - създали сме в държавата
нов самодеен колектив...!
*****************************************
Жестоко пръднах, засмърдя,
превърна се във нощ деня,
без дъх оставам и люти.
Потичат от очите ми сълзи.
Кръвта във вените ми спира
и струва ми се, че светът умира.
но страж последен разумът будува
и гъзът ми строго критикува:
"Що стори ти, проклетник, стар
със благородния ни господар?"
Тогаз гъзът, от горест угнетен,
от времена незнайни винаги корен,
отвърна със въздишка тежка:
"Търпях, търпях с години аз до днеска,
накрая всичко се изля
като фонтан от моята душа.
Затуй ви давам аз поука
не трупайте във себе си боклука
в живота ни мизерен насъбран,
изсипвайте го дет ви падне,
серете върху всичко,
не се измъчвайте от свян!"
*********************************
Вървя по улицата тиха, мръсна,
светът около мене е заспал
и мисля си, че само ако фъсна,
ще се събуди целия квартал...
Надига се във мене нежен трепет,
фъснята преминава във пръдня
и всичко живо мога да изтрепя,
ако я пусна аз на свобода!
О, боб! Защо те ядох снощи?!
Сега изпълнен съм със твоя газ
и той надува тялото ми в пристъп мощен
и не издържам вече аз...
Салют! Експлозия разцепи мрака.
Заря изригна в нощната тъма -
сякаш цистерна имах между двата крака,
избухнала със мощна миризма.
Във този миг разтресе се земята;
стени и сгради падаха със вой;
прощална песен пееха стъклата
и сипеха се долу във порой...
О, ужас! Сякаш в Хирошима
попаднал бях незнайно откъде...
Безсилна ще е даже мойта рима
да преразкаже що око виде...
Трагедията беше нечовешка -
децата плачат, майките пищят...
В прегръдката си ледено-мъртвешка
за вечен сън притиска ги нощта.
Аз гледах вцепенен, недоумявах,
реалност ли е, сън ли е това?
Как цялата трагедия направих
с една-едничка... бобена пръдня...
***************************************
***************************************
ПОЕМА ЗА КЪНЧО ПУТКОДЕРОВ
С морала да започнем братя,
морала туй си е морал
но всеки плод е на ебнята
бащата майка му ебал
Напрягал черната й пичка
сренощ по цели часове
тъй както вършили са всички
през тия дълги векове
Привърженик съм на морала
и тача моралиста строг
той винаги за идеала
започва с първия урок
Но за да водим чиста сметка
и да не бъда толкоз сух
ще кажа, че моралиста
разбира се не е евнух
Той може сълзи са пророни
за разпиляни младини
но как природните закони
могъл би тук да измени?!
То казва - не, това е низко
морала то ще погребе!
Ала на всеки му се иска
на нему също му се ебе
И все пак знам, той ще псува
но тук под нашето небе
докато свят светува
човечеството ще ебе!
Ебат се бедни и имотни
от древността до тоя век
Ебат се хора и животни
от всички най-ебе човек
Ебе каквото му попадне,
красива, грозна и неважна
ебе сред нощ, ебе по пладне
докато хуйчето му спадне
Ебе, забива, не престава
ебе отпред, ебе отзад
Докато хуйчеца му става
усеща се щастлив и млад
А, този що ни хули скрито
от где дошъл е на света?
Той нека сам да се запита
не е ли клецал през нощта?
И нека сам си отговори
каква я хуйовата мощ
и колко милиона хора
ебат редовно всяка нощ.
Глава първа
И тъй да почнем днес романа
героят вече е пред нас.
Без етикети и покани
представям ви го просто аз.
Това е Кънчо Путкодеров
балкански син, корав и як.
Едва ли друг ще се намери
такъв герой, такъв юнак.
Една ли вечер е издебнал
в легло вдовица млада той?
И колко путки е поебнал
те нямат чет, те нямат брой!
А падне ли му крехка путка
напада флангово и в тил
и може за една минутка
да я направи на пестил.
Разбира се тук трябва чуство,
понякога и лицемерен плач
Ебнята също е изкуство,
не всеки е добър ебач
Но той бе с отличен опит
гордееше се тайно с туй
че вред в Америка, Европа
прослави българския хуй.
Каква злочеста орисия
от малък кръгъл бе сирак
Години дълги в немотия
живя при чичо си чирак
А чичо му макар безчестен
търговец и лихвар богат
в ебнята майстор бе известен
на всички курви бе познат
Видя той скоро, че младежът
израстна повече на хуй
и каза му: За поле нежен
безчестна работа е туй!
Ти имаш бъдеще голямо
напразно време на губи
С такъв хуй други в село няма
върви след мене и еби!
С една вдовица той го свърза
наеба Кънчо още три
и неговата слава бързо
сърцата женски покори
За него питаха по-често
очакваха го всеки ден
и своя чичо той измести
като опасен конкурент
Накрай ядося се лихваря
от злоба свиваше юмрук
Намери повод да се скара:
- върви си, махай се оттук!
И тръгна той, без дом заскита
преброди градове, села
навред го чакаха жените
и всяка викаше - Ела!
Така прекара две години
изпече своя занаят
След туй за Франция замина
късмет да дири в тоя свят.
Глава втора
Във Франция не е така
макар да бе и здрав, и млад
и Кънчо се видя натясно
изпадна в нищета и глад.
Животът здраво го притисна,
години безработен бе.
От глад и хуят му увисна
не можеше и да ебе.
При граф известен и имотен
най-сетне стана градинар
и тругна някак си живота
при новия му господар
Не мина половин година
и графът тежко заболя
В един прекрасен ден погина
от болест нелечима, зла.
Самотна, младата графиня
скърбеше много, може би?
Но месец само не измина,
а путката вече я сърби.
Жовотът никой тук не може
в безплодна скръб да погребе,
умрелия не се тревожи,
а на живия му се ебе
И като всякоя вдовица -
помисли тя за хуй червен,
засука вежди и ресници
и сложи розов сутиен
И ето в китната градина
закърши леко тя снага
Край Кънча бързешком премина
усмихна му се на шега.
Но с нашия шега не бива
и той прошепна с дрезгав глас:
- Какво ли ще е в тази слива
веднъж да го натъпча аз?
Графинята погледна мило
към българина млад и здрав
- Ах боже мой, какъв е жилав
дали ще има хуй корав?!
Разбра той погледа тревожен
на жадната за хуй жена:
- Мадам, простете ако може
да идем малко настрана
Тя знак му даде мълчаливо
разголи нежната си гръд.
- Добре, но ако те не бива? -
ще наредя да те скопят.
След туй погледна към небето
към ясно синьото небе:
- Прости ми, боже, греховете,
но мен така ми се ебе!...
А тя бе чудна хубавица -
каква уста - алпийски мед!
Какви изящни, финни цици
с изболи топчици отпред
Какво красиво, тънко тяло
с два пръста да го съблечеш
да го помилваш и погалиш
и сладко да ебеш, ебеш...
Но Кънчо нежности не знае
суров живот бе той живял
и путка нежна като тая
никога не бе ебал
Под малка, сенчеста топола
полегнаха един до друг
и бели кълки тя разголи:
-Умирам, ох, сърби ме тук.
И цъфна като майска роза
путето крехко с къдрав мъх
А Кънчо в чудновата поза
поемаше дълбоко дъх.
Той бързо панталона смъкна
обтегна шия като ат
и като гаубица фръкна
големият му хуй, космат.
Графинята изтръпна цяла:
- Какъв хуй, като шпек салам!
Веднъж тя конски бе видяла,
но този май е по голям.
Стърчи той кат' мощен багер
с глава като на боздуган
мъдете му като дисаги
полюшват се насам-натам
И скочи Кънчо Путкодеров
повдигна белите крака
Графинята се разтрепера
и хвана хуя му с ръка
След туй погали го ревниво
на Кънча свят му се зави
налегна здраво като бивол
и като гладен вълк зави
Той бързо сграбчи я през кръста
с похвата на добър ебач
путето и разтови с пръстта
напъна като стар орач
Настръха младата графиня,
то сякаш свредел я проби,
а путето и като диня
по всички шевове пращи
И шепне тя - ще ме погуби
путето ми съвсем раздра!...
От зор тревата взе да скубе
без малко и не се наста
А Кънчо загорял и черен
забива хуя като щик
поема като кулски нерез
и клеца като къс мъник.
Но ето сладък миг настава
кръвта по жилите кипи
жената стиска го в забрава
и шепне: Ох, еби, еби!...
А той ебе като касапин
вкарал го е до мъде
и голите й цици хапе
готов е да ги изяде.
За втори път се е раздразнил
от луда страст трепери цял
и втори път се вече опразни
нали отдавна не бе ебал...
Най сетне край, ще го извади
такваз ебня не е шега
но хуят му, уви, не спада
стърчи навирен все така
Помъчи го - не мърда,
дали бе с кучешка глава?
Тя станала е толкоз твърда
и само клати се едва.
Графинята от страст голяма
простена скрито, но толкоз беше й добре,
че каза само - Полежи над мене
от хуй, да е ако ще се мре!
Лежали дълго, чак до пладне
докато Кънчо огладня
и хуят чак тогава спадна
завърши дългата ебня.
Прибра го младата графиня
направи го любовник свой
и Кънчо в нов живот премина
покойника замести той.
Глава трета
Измина зима снеговита
дойде април, цветя цъфтят
Веднъж графинята запита
"Готов ли си за дълъг път?"
Отдаван чакам да се стопли
да идем двама на курорт
И Кънчо бързо се приготви
извади си и нов паспорт
След два дни стигнаха в Женева
какви прекрасни планини
В един дворец до замък древен
прекара той блажени дни.
Дойдоха млади курортистки
от цял свят тук на курорт
Той почна с тях да се натиска
с коя му падне без подбор.
Край езерото на разходка
по пладне ги ебе дори
А вечер, качва ги на лодка
на ден поебава по две-три.
Поглеждат като диви котки
следят го с поглед жаден те
и някаква минорна нотка
в очите женски се чете.
Но той към погледи ревниви
не храни нито капка жал,
едничко сал му беше криво,
че бог един хуй му е дал.
Поне да бяха десетина,
о не, съгласен е и с два.
А тоя след няколко години
ще клюмне траурно с глава.
Един единствен хуй за всички,
за жени и за момички
ще може ли на толкоз пички
с достойнство да устои?
Но славата навред го дебне
той като приказен юнак
Веднъж, която бе поебнал
тя утре търси Кънча пак.
В Париж, Женева и Лозана
навред заброди тоя слух
"Ебач, дошъл е от Балкана
ебе, та вдига прах и пух"
Парижки млади уруспии
изпращаха му мил привет:
- Елате, чакаме ви ние
обичаме такъв атлет.
От Лондон дружество почтено
на висши дами и жени
писмо написа вдъхновено
"Към нас по- скоро намини"
И екна гръмката му слава
Навред по западния свят
Една ли вече се надява
за Кънчовия хуй космат.
Достигна до слуха на Чърчил
а той нали е педераст
в любовна мъка се загърчи
гъзът му пламна в дива страст
И той изпрати телеграма
- Очаквам те в двореца мой
приятно е да бъдем двама,
ще те посрещна като свой
Получи бързата покана
потегли Кънчо през море,
графинята сама остана
от мъка щеше да умре.
Тя молеше го насълзено
и Кънчо май му домиля
- Разбирам, зле ти е без мене,
но Чърчил пише ми - "Ела"
Той готви планове военни
навярно вика за съвет...
Графинята от скръб застена
проклет да бъде той, проклет.
А парахода щом отплува
нададе тя сподавен глас:
-Ах, боже мой, дали ме чуваш:
без хуй какво ще правя аз?
Върни се Кънчо, че без тебе
душица богу ще предам,
че нийде няма твойта ебан
ни твоя хуй, ръбат голям
- Спомни тополата, полето
спомни си меката трева
и как заклещихме в путето
на хуя твърдата глава.
Спомни си крехката ми пичка
не ме оставяй ти сега
на крехкото легло самичка,
ще те очаквам у дома.
Но Кънчо я не чува вече,
а там под слънчевия свод
вълните носят надалече
отплувалия параход.
Тогава тя разголи цици
и викна с истеричен глас:
- Върви по всички материци
до гроб ще те преследвам аз.
Глава четвърта
Съдбата често е повратна
и трябва да си цял садист,
но Кънчо беше му приятно
да слуша нейния каприз.
Из Лондон бродеше наслука
дошъл бе късно през нощта
А рано сутринта почука
на Чърчиловата врата.
Две Чърчилови братовчедки
посрещнаха го с весел глас:
- Отдавна тук ви правим сметка
елате по-напред при нас.
Бъдете умен и любезен
и тихо, Чърчил да не чуй,
разправят - до самия глезен
висел грамадният ви хуй.
А Кънчо тихо им отвърна
- Излъгали са ви, личи,
надолу как ще го обърна?
Не е увиснал, а стърчи!
- Стърчи ли? - викнаха и двете, -
това е щастие за нас
вкарай ни го до мъдете,
че тъй ще изгорим от страст.
Съблякоха се те в салона
полегнаха на две легла,
в копринени комбинезони
блестяха младите тела
А Кънчо хуя си извади
с мерак насочил го към тях
Едната страшен вик нададе:
- Ах, боже мой, ще умра от страх!
Навън се втурна полудяла
и в страшен ужас зарева:
-Такъв хуй аз не съм видяла
ракетна бомба е това!...
А другата бе по-кротка,
усмихна се по навик стар,
изтегнала се като котка
на покрива през месец март.
На Кънчо малко му приседна,
че загорял е може би,
но като див бик я възседна
и до мъдете го заби.
Изпъшка тя като пияна:
- Ох, майчице, каква ебня!...
В лицето бързо пребледня
устата и изригна пяна.
Но Кънчо пак я не остави,
английска путчица е туй -
ебе и пет пари не дава,
да помнят българския хуй.
Накрая тихо я погали
и рипна мъжки като лъв.
Но тя горката бе умряла -
от путката й шурна кръв.
Ядосан Кънчо напопърджа:
- Английска марка, ех боклук.
Щом дупето ти не издържа,
защо ми се предлагаш тук?
Изхвръкна той като подгонен
при Чърчил се яви завчас:
-Ура, британската корона
от дън душа приветствам аз!
Усмихна му се премиерът
направи му дълбок поклон:
-Здравейте Кънчо Путкодеров
елате в малкия салон.
Съблякоха се в топла баня,
възкликна Чърчил: "Боже мой!"
И кънчовия гвоздей хвана,
главата му целуна той.
-О, балканско чудо! Та тук на запад
такива нийде не растат.
Ще можете ли като тапа
да ми го турите отзад?
Изтръпна Кънчо блед и смаян
и тихо промълви смутен:
- към нас такъв е обичая,
че мъжко дупе не ебем.
Но цял обвзет от ревност тъпа -
удари Чърчил на молба.
И Кънчо няма що, отстъпи:
-Добре де, сър, ще те еба!
Тогава Чърчил си подложи
гъза дебел като тезгях
и малко вазелин му сложи,
че иначе го беше страх.
Напъна Кънча уж полека,
но бързо му го вкара цял.
- Такова дупе - тлъсто, тесно
в животът си не съм ебал.
А Чърчил в поза неприлична
от зор квичи като прасе
и като курва непривично
трепери цял и се тресе.
Накрая рече: - "Браво, браво
от днес съм тъй щастлив и горд.
Дванайсет ордена ти давам
и титлата - Английски лорд.
Глава пета
Да бъркаш е съвсем човешко
човек понякога греши
Но често пъти малка грешка
голямо щастие руши
И Чърчил тъй година цяла
щастлив бе с Кънчовия хуй,
но скоро почна да се хвали
и не видя добро от туй.
На заседание военно
пред Атлантическия болк
веднъж той каза вдъхновенно
- Аз имам хуйчец като смок.
Порастнал е далеч на изток,
да започнем с тях война, но
ако с такива ни притиснат
ще замиришем на гуйно
Разказал той подробно, точно
за хуя твърд и мачугат,
накрая смигнал им нарочно
- шастлив съм с него и богат.
И Айзенхауер що да чини?
Дойде при Чърчил вечерта:
- Прощавай, скъпи мой Уини
за пръв път моля на света
- Не може! - люто Чърчил зина
и повиши той сърдито тон.
И Айзенхауер си замина
обиден във Вашингтон
От там написа бърза нота:
- Пратете Кънчо, господа,
че застрашен ми е живота
за хуй ще полудея аз!
Да тръгне още тази вечер
това ви заповядвам аз,
че инак свършено е вече
с приятелството между нас!
Въздъхнал Чърчил: - Тежко брате
върви при онзи кожодер.
И тъжно Кънчо той изпрати
за Америка с хеликоптер
Едва на шумното летище
бе стъпил Кънчо, изведнуж
народ безброен се наприщи!
- Дойде прославения мъж!
С капела педераст безсрамен
ревеше страшно, като луд
Но взеха Кънчо млади дами -
курветини от Холивуд
Докато той да се опомни
летеше с леката кола.
Дойдоха в залите огромни
на някакъв голям палат.
Жените само за минутка
съблякоха се до една
и зачерниха млади путки,
тъй както врани в равнина.
Изтръпна Кънчо разтревожен
и тъжно клатеше глава:
- Да бях роден с един зъб боже,
а с хуя - тридесет и два!
Той бавно панталон съблече
показа хуя мачугат.
Жените малко по-далече
отстъпиха се без да щат.
Но Кънчо хуя си надърви
заби го в първата от тях
и рукнаха от нея кърви
в несвес припадна тя от страх.
След туй към друга се обърна,
тя гостенка му бе в Париж
И в миг на хуйчеца му цвръкна
тъй както пъдпъдък на шиш.
Наред до нея беше трета,
но падна тя на колене:
- Не ми раздирайте путето
над него се смили поне
А тя бе млада хубавица
и Кънчо го налегна жал,
та каза - Събери душица
аз няма да го вкарвам цял.
Но щом намъкна му главата
как стана всичко не разбра
вдървиха й се краката
тя падна възнак и умря.
А другите от страх обзети
викаха: Гангстерство е туй,
ще ти отрежем ний мъдете
и тоя реактивен хуй
И те пристъпиха отново
и искрящи погледи без жал,
размахаха ками, ножове
като в лудешки карнавал.
Изтръпна Кънчо не случайно,
но викна с глас могъщ и горд:
- Вървете путката си майна,
вий знаете ли, че съм лорд.
Ах, лорд! - възкликнаха тогава, -
простете сър за дързостта.
Но Кънчо бързо се отправи
навън през двойната врата.
При Айзенхауер той яви се,
с поклон тъй както му е ред
Лакеят в списък го записа
шейсет и шести е под ред.
Погледна гордо генералът
и рече той обезверен
- Прославил си се, но едва ли
ще свършиш работа на мен.
При мен са идвали на често
шейсет и пет - солиден кръг,
а ти си днес шейсет и шести
да видим твоя майсторлък.
Той Кънчо по гърба потупа
съблече тежкия халат
опълчи кльощавото дупе
и каза - Ха върви отзад!
А Кънчо заяви направо:
- Гъзът ви тесничък е сър
изрично ви предупреждавам -
да няма после хър и мър
Това ядоса президента
и той сърдито изрева
- Еби, че ей сега, в момента
ще взема твоята глава!
Съблече Кънчо панталона
и рече си: На хуя мой
да сложа някога пагони -
маршал ще трябва да е той.
- О. Ню Йорк! - викна той
свободно Балкана днеска те зове
ти бомбата му водородна
ще помниш цели векове.
И хуя твърд като бухалка
заби той в кльощавия гъз
след туй напъна още малко
и кръв заблика околовръст
Изпъшка Кънчо Путкодеров
зашепна тихо: - Боже мой!
Че дупето на президента
на пет места бе спукал той
И грохна генерала важен
от ужас беше полудял.
Две думи не можа да каже
езикът му надебелял.
Така лежа почти до пладне
след туй започна да крещи:
- Тревога! - Изток ни нападна
и с атом ще ни победят
Сенатори дойдоха бързо
езици глътнаха от страх
и спукания гъз превърза
с найлонов плат един от тях
И лекарят дойде тогава
с посърнало от страх лице
и три инжекции постави
за нерви, трипер и сърце.
Накрая пристигна Макарти
с пияни някакви жени
И ясно бе като на карти
в шпионство Кънчо обвини.
Проверка: - Име, документи
съблякоха го даже гол
съдът бе кратък и в момента
подписан беше протокол.
А протоколът беше ясен -
там нямаше излишен текст,
че за Америка опасен,
е тоя източен съвет.
От името на президента
му казаха: - Върви си ти
напускай бързо континента,
в родината си отлети!
И Кънчо тръгна за Балкана
за него щастие бе туй
А дълго там зад окена
ще помнят българският хуй.
Глава шеста
Родината е скъпо нещо
сравняват я с градинка, рай.
И Кънчо с чуства най- горещи
пристигна в родния си край.
Припомни си той с въздишка
къде е скитал и живял.
И колко путчици вдовишки
на младини е тук ебал.
Днес курвите са по- модерни,
където трябва те мълчат,
но могат с думи лицемерни
във мрежа да те оплетат.
Те в клетвата са единни,
интриги майсторски плетат
и може тъй съвсем невинно
човек да хлътне някой път
Намерят някой хаплю властник
под кожата му влезнат те
и той им става съучастник
интриги почва да плете
Макар, че малко са такива
все пак намират се тук- там
на путки мръсни миризливи
все още плащат скъпа дан.
Затуй, щом срещнеш уруспия
пази се ти, не влизай в спор,
че тя си има вред тапии
и... можеш да лежиш затвор
А после истината свята
ще се разкрие, то се знай
но яка да ти е душата -
дали ще издържиш до край
И Кънчо щом пристигна тука
приятелките стари пак,
достойни само за боклука
предложиха му се с мерак.
Но не за тях се тук завърна
не би ги и заплюл дори.
Той гръб веднага им обърна
намери млади, по- добри,
а старите се озлобиха
написаха голям махзар
и Кънчо те наклеветиха,
че бил разбойник и курвар
Намери се и следовател
и някакъв си прокурор
та скоро нашият приятел
натикан беше във затвор
В затвор стоя една неделя
и пуснат бе на свобода,
ала насрочи му и дело
оня важен господа.
А щом му връчиха призовка
получи удар изведнъж
като прострелян от винтовка
политна доблестния мъж
Дойдоха близките от село
събрани като на хоро
и тез които са видели
от Кънчо някога добро
Те всички гледаха втрещено
гол ебача божи ли е туй,
че Кънчо в полза вдъхновена
умрял бе със навирен хуй
В ковчег трупа му натъкмиха,
но хуят бе корав и як
и всички се засуетиха
как биха сложили капак?
Един запретна там ръкави
замахна с брадва в тоя миг
но брадвата макар и здрава,
удари като във чилик
Въздъхна той: - Така е твърд!
И втори път се не реши,
а Кънчовия хуй не мърда
навирен като кол стърчи
Върху капака струг тогава
за хуя дупка извъртя,
ала навън да го подават
то беше някак срамота
Зачудеха се що да сторят
и дълго чакаха така -
докато ненадейно в двора
се втурна млада чужденка
Това бе чудната графиня,
която в скитане беспир
след толкоз мъки по чужбина
догони Кънчо най подир
но щом съгледа тя ковчега
и Кънчо мъртъв да лежи
безумно тръшна се до него
и почна лудо да крещи:
- Кому оставяш ме, мой мили
нима забравил си ме ти!
Къде е твойта мъжка сила
та мойта страст да укроти?
Погледна хуя тя, обаче,
видя го как стръчи корав
и викна: - Ох, за него плача
а той бил жив и здрав!
Тя смъкна тънката си риза
погали путката, след туй
направи скок и се наниза
на Кънчовия щръкнал хуй.
Наниза се, с крака зарита
нададе вик сподавен тук
обърнаха и се очите
и в миг предаде богу дух.
Свалиха старите калпаци
закрустиха се с поглед ням.
Един с увиснали ташаци
прошепна: - Ех, мерак голям!
Погребаха ги общо двама
притиснати един до друг
и тъй щастливците в романа,
с трагедия завършват тук
Летят безценните минутки,
години, векове летят,
и много милиони путки
се ебат във този свят!
И много хуйове големи,
израсли в гордия Балкан,
изригвали са гъсто семе
като от кратер на вулкан.
Но като Кънчо няма втори
със хуй такъв голвм и твърд,
за него вече се говори
по всеки земен кът.
Ще чуете кокетни дами
из всички западни страни
как на приятелки безсрамни
разказват бурни младини:
“То беше срещата ми първа
през месец май в зелена ръж,
за пръв път имах тая дързост
самичка да изляза с мъж.
Ръжта висока бе и гъста,
полегнахме до малък слог.
Той мъжки хвана ме през кръста
и впи се в мене като смок.
След туй, с премрежени ресници,
забравил, че ще стори грях,
засмука белите ми цици,
пък аз едва ли не примрях.
А щом ме хвана за путето
изтръпнах цяла – разбери,
над мен се завъртя небето
и в облак слънцето се скри.
Нататък повече не питай!
Не помня нищо в оня час…
Когато се свестих… звездите
любовно трепкаха над нас.
А после все скърбях за туй, че
отне моминската ми чест.
Да имах, мила, тоя хуйчец,
бих дала всичко, всичко днес…”
Така припомнят си с тревога
навред за Кънчовия хуй,
и често молят се на Бога,
горещите молби да чуй.
А как ли си го спомня Чърчил,
американски президент,
от дива злоба те се гърчат
и готвят атомен ракет.
Но ако те решат да вдигнат
война над родното небе –
един балкански хуй им стига,
та майката им да ебе!Коментари (1) 08.09.2008. 19:07 Три клечки кибритТри клечки кибрит – една подир друга запалени
в мрака.
Едната – за да погледна цяло лицето ти.
Втората – за да погледна очите ти.
Третата – за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това – за да си спомня всичко,
когато до мен те притискам.
ЖАК ПРЕВЕРКоментари (0) 14.08.2008. 21:14 Божури и незабравкиПознаваха се едва от няколко часа. Той - малко над трийсетте, тя малко под тях. Той трябваше да предаде по нея пакет за свой познат отвъд океана. Тя само посредничеше. Работа за пет минути, но вече два от общо трите часа, които й оставаха до самолета, не можеха да намерят никаква основателна причина да се разделят. Сега, точно шейсет минути преди полета, стояха в ъгъла на кафенето в залата за изпращачи, пиеха по трето кафе и мълчаха. Бяха изчерпали всички теми, които могат да поддържат разговора между двама непознати. И мълчанието вече започваше да става неприлично. Малката масичка между тях беше отрупана с празни пластмасови чашки, придобили най-неочаквани форми от дълго въртене из ръцете им. Бъркалките за кафе бяха отдавна натрошени на най-малките възможни парченца, празните пакетчета захар измайсторени на фунийки и миниатюрни корабчета.
Хрумна му, че от тази маса става добър редимейд-обект или, да го кажем, инсталация, която би кръстил "Апология на притеснението" (пластмасови чашки за кафе, бъркалки, празни пакетчета захар, бяла масичка). После му се стори глупаво и реши да премълчи. "Това, което се премълчава, се превръща в счупени бъркалки и смачкани чашки", изведнъж каза тя. Той си помисли, че никога вече няма да срещне друга такава жена, която да чете мислите му и с която би искал да остане до края на живота си в това кафене. Сепна се, че е употребил, макар и наум фраза като "до края на живота си".
- Хайде да си поговорим - каза тя, макар че два часа не бяха млъквали.
Оставащият час беше прекалено малко време, за да се профука в заобикалки и майсторене на корабчета. Но тъй като той не започваше, тя просто каза:
- Трябва да приемем, че понякога хората буквално се разминават.
- Иронията е, че го разбират тъкмо когато се срещнат - каза той.
- Сигурно е имало начин да се видим и преди. Живели сме толкова време в един и същи град. Не може да не сме се разминали на някой светофар.
- Щях да те забележа - каза той.
- Обичаш ли я? - попита тя.
- Обичаш ли го? - попита той.
Бързо се съгласиха, че няма никакво значение и никой не им е виновен.
По-късно той нямаше да може да си спомни на кой пръв му хрумна тази спасителна (както мислеше тогава) идея да си измислят общи спомени, да съчинят целия си живот отпреди да се познават и след това. Плах опит да си отмъстят на случая, който безмилостно ги беше събрал замалко само за да ги размине. Имаха на разположение 50 минути.
- Помниш ли - започна той, - като ученици живеехме на една и съща улица. Пусках ти тайно в пощенската кутия всяка седмица по един станиолен пръстен от бонбони "Лакта".
- Аха - каза тя, - значи ти си бил този. Баща ми винаги ги намираше първи и подозираше, че някой побъркан обожател от квартала праща годежни пръстени на майка ми. Излиза, че са били за мен.
- За тебе бяха - каза той.
- А ти помниш ли - подхвана тя, - когато в последния курс на университета заминахме само двамата на оня манастир. За първи път отивахме някъде сами. В хотела нямаше свободни стаи и ни сложиха да спим в една от килиите на монасите. Беше много студено, а леглото - твърдо. Хвана ме малко страх. След всеки път се кръстех тайно от тебе. Пет пъти се прекръстих онази нощ.
- Шест, каза той. И мен ме беше страх. А помниш ли, когато после дойде да живееш при мен. Майка ти каза, че ще се откаже от теб чрез "Държавен вестник", защото не искала да има незаконни внучета.
- Помня - каза тя. - И без това не можех да имам деца.
На това място тя се умълча. Той хвана ръката й за пръв път, откакто се познаваха. Съвсем леко, утешително.
- Нищо - каза той. - А помниш ли, когато си счупих крака. Бях вече на 48, бачках като луд и този месец в къщи ми се стори истински рай. Ти също си взе отпуска, дори ги заплаши, че ще си счупиш ръката, ако не те пуснат. И цял месец не си показахме носа навън.
- А когато на следващата година ми откриха оня тумор... Ти беше прочел отнякъде, че смехотерапията лекува от рак и две седмици непрекъснато ми разказваше вицове, за да се смея. И досега се чудя, откъде ги намираше. Беше толкова уплашен и мил. Тогава май съвсем ти побеля косата. И всеки ден ми носеше божури и незабравки.
- Слава богу, че се оправи. Какво щях да правя без теб.
В това време приканиха всички пътници за Ню Йорк да се насочат към терминала за излитане. Мълчаха не повече от минута. После тя се изправи и каза, че трябва да тръгва. Той взе куфара й и двамата тръгнаха. Преди да премине паспортния контрол, тя се обърна и го целуна много дълго. Като за последно, помисли си той, макар никога преди това да не е имало първи път.
Половин час по-късно той се обърна и тръгна. Почувства се страшно остарял, с мъка движеше краката си. Нарочно затвори очи, когато минаваше през вратата с огледално стъкло на изхода, за да не види в отражението внезапно побелялата си коса и прихлупените си, вече старчески рамене. С всяка крачка разбираше все по-ясно, че няма да може да се върне у дома при непостижимо младата си жена. И никога не би могъл да й разкаже какво е правил през тези петдесет години, докато го е нямало.Коментари (0) 07.08.2008. 20:24 ПРИКАЗКАЗаспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.
Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо ?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път !
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то ?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?Коментари (4) 07.08.2008. 20:21 ИНТИМНОНе ме допускай толкоз близо ти
До себе си, щом искаш да съм влюбен
Ех, вярно е, даленото гнети
но за това пък близкото погубва!
Щом искаш да съм тво, далеч ме дръж -
Далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива отведнъж
Разбулиш ли я, видиш ли я гола.
Дори една "Мадона" от Рембранд
Погледната от близичко е грозна
И целия и гений и талант
Е в нейната далечна грациозност.
Дори земята, таз, околовръст,
Която отдалеч е рай вълшебен
Отблизо ти се вужда буца пръст -
Пръст, във която ний сте легнем с тебе…
Д. ДамяновКоментари (0) 06.08.2008. 23:34 Финли- Кой хлопа в този късен час?
- Аз хлопам. - каза Финли.
- Върви си! Всички спят у нас.
- Не всички. - каза Финли.
- Не зная как си се решил.
- Реших се! - каза Финли.
- Ти май си нещо наумил!
- Май нещо. - каза Финли.
- При мен да дойдеш туку виж.
- Да дойда! - каза Финли.
- До утре ти ще престоиш.
- До утре. - каза Финли.
- При тебе ако дойда вън.
- Ела де! - каза Финли.
- Нощта ще минеме без сън.
- Ще минем. - каза Финли.
- Веднъж да минеш моя праг.
- Да мина. - каза Финли.
- И утре знам, ще хлопаш пак!
- Ще хлопам! - каза Финли.
- Ще ти отворя, ала чуй!
- Отваряй! - каза Финли.
- Ни дума никому за туй!
- Ни дума. - каза Финли.
Р. Бърнс
#Ф#Коментари (2) 04.08.2008. 14:46 РаЗпЛаКаНиТе Ти ОчИВиДяХ тЕ,
тИ СеДеШе СаМ,
ПоГъЛнАт В МрАкА.
Аз Те ГлЕдАх ,
Но Не СмЕеХ Да Те ДоБлиЖа .
СеДяХ Си ТиХо ОтСтРаНи
И С тВоИтЕ кАпЕхА И мОиТе СъЛзИ.
И ПоГлЕд СвеЛи ДваМаТа С ТЕб ,
сЕдЯхМе КрОтКо В ТишИнАта.
НикоЙ Не ПоСмЯ На ДруГиЯ Да ПрОгОвОри...
....Коментари (0) 17.07.2008. 10:06 СтИхОтВоРеНиЕ За МоМчЕтО КоЕтО ОбИчАмСеГа КаТо Те ВиДя
и ОтНоВо НеЩо СтАвА с Мен.
НеЩо СиЛнО Ме ИзГаРя ,
А ПоГлЕдЪт Ти е ТаКа СтУдеН.
ПрЕдПоЛаГаМ чЕ И аЗ Те НарАнИх,
Но НяМаХ СмЕлОсТ дА СъМ с ТеБ!
ВеЧе дОрИ Не Си ГоВоРиМ,
Но ПоГлЕдЪт Ти тЕ ИзДаВА...
и Ти Не Си ЗаБрАвИл
тОвА МежДу НаС!
И ВъПрЕкИ че СаМо С ПОгЛеДи
НиЕ сИ гОвОрИМ...аЗ зНаМ,
Че ПоМнИш ВсИчКо МежДу НаС!
ЗнАм ЗаЩоТо И Аз Го ПоМнЯ,
ПоМнЯ ВсЕкИ миГ И вСеКи ЧаС.
Да,КъСнО Е в СпОмЕнИте
да Се ВрЪщАм,Но Не МоГа
тЪй Да Те зАбРавЯ
И На ЗаДнА СтРаНиЦа Да Те ОсТавЯ!!!!!Коментари (1) 05.07.2008. 10:12 ЛюбовНезнам с какво ме завладя
накара ме да разбера
смисъла на любовта
и нейната безмилостна игра.Коментари (0) 03.06.2008. 23:38 |
