В страната на сънищата... А може би и в страната на реалността.Разхождам се безмълвно в тъмнината на мръсния град. Виждам себе си като друг човек. Нужно е да убия някой. В парка съм, добре осветен с уличните лампи, виждах се, бях облечен като нинджа. На малкия хълм горе шумолеше нещо аз бързо престъпих в мрака да не ме види нито една кола, въпреки че бяха много малко. Беше 4 а.м., горе имаше двойка влюбени които се натискаха в едни храсти, но изглеждаха уморени и пияни. За миг вече се бях озовал зад тях, трябваше няколко секунди за да осъзнаят за моето присъствие, точно тогава, в момента в когато се обърнаха и разбраха че съм там, аз държах девет милиметровия пистолет с тринадесет патрона пълнител, и започнах да стрелям. Първият патрон беше за момичето, попадна в средата на гърдите, следващите два попаднаха в врата на момчето. Гръмнах и момчето, един единствен изстрел в коляното, следващите три в главата гърлото и стомаха, за по малко от 3 секунди. Никой не викаше всичко беше много тихо и пусто, пистолета беше с модерен заглушител. След миг оставих картата с моят символ, в ръката на момичето. разместих телата внимателно, събрах всички патрони и тихомълком се измъкнах, достигнах до пункта, след което изчезнах като сянка. На другия ден купувам вестника и гледам на първа страница "брутално убита влюбена двойка" Нощем ставам пак, и отивам на лов, чувствам се странно, харесва ми да убивам. Едно самотно момиче се разхожда, аз я хващам от за устата от одзад и я пробождам многобройни пъти в стомаха, след което и прерязвам гърлото. И я хвърлям в една шахта. Беше тъмна мръсна улица. След миг откривам един човек седнал в колата. Аз пак излизам изневиделица и го застрелвам право в главата, След което оставям моя символ в ръката му, и взех ключовете на колата за трофей. Ходя си по тъмните мръсни улици, търся нови жертви, всичко става много бързо, но перфектно, нищо няма за полицията освен писмото и трофея които оставям след всяка жертва. Намирам самотен мъж да се разхожда, аз се приближавам максимално и преди да го застрелям го изчаквам да премине в тъмната зона, след което брутално го застрелвам с три изстрела в главата. Отново поставих символа в ръката му. След месец, решавам да излеза на лов отново, вече имам пет жертви, пет души ми принадлежат. Трима души се разхождат в мрака, мъртво пияни едвам ходят. Аз излизам точно пред тях, като съм си сложил черната маска. Те се стряскат, аз изваждам електрическата палка и ги зашеметявам и тримата в тъмната зона, там падат. Там много бързо и само за един миг ги застрелвам в коленете в сърцето и главата. Всичко става за един миг. Никой от тях не оцелява, вече осем души ми принадлежат. След което я събличам чисто гола и но и закривам лицето с кървавите и долни гащи, и завирам ключовете на колата от миналата жертва във вагината й.
На другия край на града е много тъмно... решавам непременно да убия някой по най бързия начин, аз съм екипиран перфектно, с пистолета и кътаната, седя в тъмното и наблюдавам едно място, където обикновено се мъкнат наркомани и пияници дори травестити. И точно в този миг травестит се задава, и застава там, лампата добре осветява, аз направо го застрелвам с три куршума в главата два в гърлото още три в стомаха и гърдите. Пада на място кърви, изведнъж пристига друг травестит, но аз съм толкова добър стрелец от 24 метра го удрям право десетката с един куршум, той пада като чувал с картофи, пльосвайки се много близко до другия боклук. Аз бързо изчесвам но преди това оставям символа ми... Общо десет души са мой. Отивам пак по тъмна улица, и опознат район, изчаквам тайничко, полицейска патрула минава и дори не подозира. Аз съм толкова добър, по едно време те се връщат да ме идентифицират. Аз веднага изваждам пистолета и по един куршум в главите им завирам за по малко от секунда. Слагам малка бомба в колата им под седалката. Аз съм среднощната нинджа убиец. Душата на всеки който убия е моя. С всяка една изминала жертва аз ставам все по силен, аз съм единственият господ, за това никой никога няма да може да успее да разбере кой съм, нито да ме залови нито да успее да ме спре. Аз съм неуловимата сянката...
Една нощ се разхождам безмълвно по плажа, странно се прилепям към храстите, аз съм незабележим, въпреки че почти няма хора, когато най накрая видях една двойка, и непременно реших да напоя жаждата ми да убивам и да си насладя най силните ми чувства. Пристъпвам леко към тях, те правят жесток секс. На мен ми хареса но излизам изведнъж, допирам дулото на пистолета на главата на доста силно и мускулесто момче. Заповядвам на момичето да го върже с една тел която и дадох. След като му върза краката и ръцете, и му запуши устата и очите. Аз хващам момичето така както е чисто гола, слагам я на колене с гръб към мен и главата на земята. Връзвам устата и ръцете. Тя е без долно бельо, виждаше се тъй като беше лятно време, нощта не беше тотален мрак. След един миг аз си извадих члена, който беше доста дебел между другото въпреки че беше само 14см. Нахлузих и го жестоко, забивайки й го докрай (това му е хубавото на късите членове) бях с презерватив. Клатя я близо двадесет минути като в същия момент и държах с една ръка вързаните ръцете, беше един вид задна прашка но главата и опираше на земята и беше наклонена на ляво. Обикновено като я клатя забелязвам гнева на момчето й, убиваше ме с поглед. Това настина ми харесваше защото той също ще умре. Докато малката му приятелка като чели и харесваше как я клатех силно, с турбо, без почивки. Най накрая свърших в презерватива. Обух се. И взех кътаната преместих малко момичето на една страна и й махнах долните гащи от очите за да може да гледа и си ги прибрах в джоба. Тя гледаше право в в лицето на нейния приятел, аз точно това исках. Следващия момент извадих самурайския меч и с един замах му отсякох главата. Тя не спираше да се мъчи да вика но нищо не се чуваше. Цялата беше залята с кръвта на нейния приятел. Цялата трепереше, умираше от страх. За един миг изкопах две дупки 3 метра дълбоки. След което съблякох дрехите на приятеля й, хвърлих го и го заринах. А момичето. Нея я хвърлих при него, чисто гола, но тя беше жива. Аз я зарових жива. Оставих им моя символ за спомен на момчето в устата а на момичето След като ги зарових стъпвах отгоре имаше кръв туктаме, но аз я изчистих горе долу. Не ми трябваше много. Взех им дрехите и всички личности който носеха и ги изгорих в един железен бидон... Не бях се чувствал толкова добре през живота ми. Продължих на далеч и за миг изчезнах в тъмнината, сякаш не съм бил там.Коментари (1) 23.09.2008. 04:18 |
