тарся си гадже от бургасздр тарся си гадже от бъргас ако има да пише моля ви се на 17 сам и сам мнооо сладак телефон 0889044517 пи6ете или се обайдаите плсКоментари (0) 13.11.2008. 15:36 тарся си гадже от бургасздравеите казвам се дон4о и сам на 17 години
тарся си гадже до 20 години ако може но ако има пи6ете плс.Коментари (0) 13.11.2008. 15:34 Само когато загубиш всичките си битки......,разбираш как се печели войната... Тази поема, ако мога така да се изразя, не спада към никоя категория. Тя е всичките едновременно, но пак ще бъде малко, за да е изразена...
Когато животът ти придобие измерения, за които не си проумявал, че ще ти се случат, когато си отиде човекът в тебе самия, който си обичал и харесвал, когато падат една по една крепостите на душата ти в чужди и нечисти ръце, когато мечтите се превърнат в плодовете на Тантал или труда на Сизиф, едва тогава осъзнаваш как празната ти, напукана от мъка и бърсала сълзи ръка, се протяга за пръв път към нещо красиво, което не е притежавала досега. Когато целият свят дори с опита си да те подкрепи всъщност е изправен срещу теб, когато ратуваш за частица любов, но не да получиш, а да дадеш и да даваш, до полуда, без капка разум и опияняващо, когато вчерата и утрето се срещнат в грандиозен сблъсък в собственото ти настояще, когато съзнанието ти плува в димящи развалини, тогава единствено можеш да разковеш всичките накриво заковани пирони на съдбата, бавно и мъчно, един по един. Когато в грозното си аз се погледнеш и го считаш недостойно за всичката тази красота, която вдишват слепците навън, когато си склонен да преувеличаваш собствените си неуспехи и да умаловажаваш всичкото постигнато, когато дори и Божията дарба, че си уникален и значиш нещо сам по самия себе си, не те теши, когато виждаш всичката вина на света в твоето собствено некадърство да не можеш да я поделиш заради доброто си и честно сърце, тогава започваш да отсяваш реалността от бляновете, заблудата от прозрачността, съвършенството от несъвършеното. Когато бягаш от нищото, спасяваш се от халюцинации, завързваш вързоп на тояжка и посоките нямат значение, защото посоки няма, тогава си в състояние да направиш избор за уседналост, да положиш основите на градове, тухла по тухла, ред по ред.
Най-истински са най-пропилелите хора, защото само този, който е загубил всичките си битки, се научава да води и печели войни! Psycho Realm-War StoryКоментари (0) 02.09.2008. 16:16 Там-за всички българиТам
Родил съм се и там отраснах –
в безкрайна, тиха синева,
в постеля от цветя прекрасни,
в гръдта на мъдра планина.
Там тичах из поля безкрайни,
в гори дълбоки губех глас,
там ручей тих ми пя омайно
там приказно мечтаех аз.
Там плувах във вълни сребристи,
от ярко слънце взех загар,
звездите – хиляди мъниста –
и тях оттам си взех във дар.
Качих се – върхове самотни,
отпих от езера – човешка длан,
и там, в поляни от росата потни,
там найдох своя блян.
Там, дето братско рамо
подпора бе ми във беда,
там, дето рекох първо „мамо”
оттам, де взех и тез слова,Коментари (0) 31.08.2008. 17:05 Пукнатата ВазаВъв вазата ми пукнатина
при удар от ветрило се яви
над нея бързо то премина
и никой даже шум не долови
Но тази сякаш лека рана
разяждайки кристала ден след ден
да го дълбае не престана
догдето той накрая бе сломен.
Пресъхна пукнатата ваза
без капка вехнат клетите цветя
но никой туй не забелязва
не пипайте!Пропукана е тя!
Понякога ръка любима
докосва нежното сърце едва
повяхва сякаш в люта зима
цветът на любовта подир това
Сърцето здраво уж остава
ала потайна рана го гнети
нараства болката тогава
разбито е,не го докосвай ти.Коментари (0) 14.08.2008. 21:15 СамотаВсе чакам някой да ме навести,
да ми потропа денем, пък и нощем
и да ми каже тихичко: "Прости,
забравих те... Ти жив ли си все още?"
Все чакам... Но напразно! Само тя
все още ме спохожда, зла и страшна,
така наречената "Майка Самота".
И като кучка по вратата дращи.
А беше време, кьорав и сакат
на моята трапеза пи и яде,
бездомен спа на моя твърд креват...
Събуди се. И първи ме предаде.
Какво да му се сърдя? И с уста
от люта злост защо да го проклинам?
От времето на Юда и Христа
предателството е било поминък.
Все чакам... Никой... Ни дявол, ни бог...
И само репей с азбука от вятър
вратата ми изписва с некролог:
"Живя, но се помина с Добротата!"...Коментари (1) 07.08.2008. 20:13 \"Moon River\"- BREAKFAST AT TIFFANY\'SMoon River, wider than a mile,
I'm crossing you in style some day.
Oh, dream maker, you heart breaker,
wherever you're going I'm going your way.
Two drifters off to see the world.
There's such a lot of world to see.
We're after the same rainbow's end--
waiting 'round the bend,
my huckleberry friend,
Moon River and me.Коментари (0) 15.06.2008. 10:43 |
